Град Шумен стана един от единадесетте града, в които се проведе НАЦИОНАЛНО Свето кръщение през 2018 година. Събитието бе финал на кампанията на ДНК (Движение за национална кауза) – „Направи го за България“,чиято основна цел е насърчаването на раждаемостта. Тази година ДНК стартира нова програма, която има още по-големи цели, но за това и за още куп други неща ще ни разкаже един от двигателите на идеята – Моника Иванчовска. 

Моника Иванчовска е на 26, родена в гр.Кнежа, но завършва основното и средното си образование в София. Възпитаник е на Национално музикално училище „Любомир Пипков“ , а по-късно завършва психология. Днес  Моника успешно съчетава ангажиментите на съпруга и  майка, заедно с това да ръководи неправителствена организация и се занимава с голямата си страст – музиката

Как започна твоят път към ДНК?

Вярвам,че нещата в живота се случват точно, когато трябва да се случат.  Всъщност, за малко щеше да ми се размине да започна работа в ДНК. Притежавам една черта в характера, която не е присъща на моето поколение и тя е лоялност. Беше ми  тежко да оставя предишния си живот и работа, заради дълга, който бях поела. Но в един момент работата започна да взима от мен повече, отколкото можех аз да дам. Затова първия път отклоних предложението и се явих месец по-късно на интервю за работа в ДНК.  Все още нямаха подходящ човек и решиха да ми дадат шанс. Трябваше да докажа, че заслужавам да бъда там. Мисля, че след първото Национално кръщене окончателно спечелих доверието на всички – никой не знаеше дали подобно мащабно събитие можеше да се координира от един  човек едновременно в  девет града.  Е, успяхме!

Моника и нейното прекрасно семейство

Какво прави ДНК в момента?

Тази седмица обявихме старта на записванията в третото издание на кампанията за насърчаване на раждаемостта – „Направи го сега“.  Вече сме с нов регламент и  не регистрираме бременности от предходната година, а ще стимулираме от сега до края на годината двойките или семействата, които се колебаят дали сега е правилния момент – да го направят, да имат свое дете.  Организираме мащабна, цветна и забавна аутдор и интернет  кампания , с която да обърнем внимание на проблем, който често замитаме под килима, като едно иначе патриархално общество, а именно – късното семейно планиране и отложеното майчинство. Ще се фокусираме върху младите, образовани, здрави и работещи българи, от които очакваме  да създадат новото поколение, а точно те са хората, които най-много отлагат „правилния момент“. За целта организираме седем публични лекции, с които да разкажем за последиците от късното създаване на деца. Кой може да участва и всичко останало, твоите читатели могат да научат от сайта на кампанията www.napravigo.bg

Начало на третото издание на кампанията за насърчаване на раждаемостта – „Направи го сега“

Има ли бъдеще в България? Какво те накара да останеш?

България винаги, ама винаги ще бъде привлекателна страна, заради природните си дадености, стратегическото си географско разположение,  земя с неизчерпаема духовна енергия и изключително благоприятен  климат. Не мога да се сетя за по-подходящо място, в което да се родя. И в което да остана и да отгледам децата си, разбира се. Или поне в този си живот, защото съм убедена , че съм живяла в предишен  край Охридското езеро, което кажи-речи, пак си е България. Но това е една друга,близка до сърцето ми, тема.  Всъщност ти благодаря за този въпрос – тъкмо се чудех как да разкажа в предния за останалата част от работата ни в ДНК.  :)) От тази година стартираме нашия проект, свързан с връщане на българи обратно у нас. Въпреки, че основната ни дейност до момента бе свързана с насърчаване на раждаемостта, ние твърдим, че най-важната част от демографията е емиграцията и още тази година, най-накрая, ще стартираме работата си в тази посока, през платформата BULGARIA WANTS YOU.  Казвам най-накрая, защото от две години търсим правилния начин да осъществим една грандиозна идея. За първи път ще насочим вниманието на медиите и обществото към емиграцията като проблем на демографската криза у нас.   

Все повече способни млади кадри решават да продължат образованието и живота си в чужбина – завършват там, създават семейства там и рядко се прибират тук, в България. Какво би казала да всички онези младежи, които заминават?

Лек път бих им пожелала. Какво мога да им кажа?! Живеем в свободен свят, в съюз без граници, с евтини полети до всяка точка на Европа – пътувайте, живейте, учете, влюбвайте се – кога, ако не сега, докато сме млади! Другаде е проблемът. Тези, за които ме питаш са изпуснати. Те са моето поколение,поколение на прехода, което бе отгледано от баби, дядовци и който свари, защото родителите им отидоха да работят в чужбина, за да оцелеят и за да хранят семействата си. От тях, който обича земята си, е останал, който не я, се маха и търси щастието си другаде.  Проблемът идва оттам, че любовта към Отечеството се възпитава в децата, докато са малки. Но не го виждам как ще стане това, когато броят на родилите, които желаят да изпратят децата си да учат в чужбина, е по-голям от тези, които биха запретнали ръкави да подобрят нашата образователна система, да са активни, загрижени към процесите в нашата система.  Тъжно ми е, защото предпочитаме да протестираме, вместо да допринасяме за решението. Така в повечето случаи сами си гоним децата. Само ще вметна, че данните вече сочат ръст на заминаващи българи от работническата класа, а не на висококвалифицираните и високо образовани, което говори за замразяване на процеса по „изтичане на мозъци“ в чужбина. Има  светъл лъч в тунела!

Имаш десетки успехи зад себе си, но няма как да пропусна да те попитам за последния?! Ти си част от хор „Нови български гласове“, с който спечелихте Латино Грами, като част от проекта Еструна. Разкажи ми малко повече за пътя към успеха. Това е нещо голямо!

Успехът не е нищо повече от възмездие за положения труд. Даже без капка скромност ще ти го кажа – очакваш го. Положил си труд и очакваш все от някой той да бъде оценен. Ние просто сме щастливци, че сме оценени, освен от  възторжената публика в края на всеки концерт, и от жури на световно ниво в най-престижните награди за музика в света.

Можеш ли да кажеш, че към ден днешен музиката те води да откриваш нови хоризонти?

Ами знаеш ли, двустранно е. Чрез музиката откривам нови хоризонти, градове, места, но и в самата музика откривам хоризонти. Хубавата музика дава чувство за безтегловност, без дъно е и не виждаш граници. Музиката е симбиоза – тя се слива с всичко и с всеки, който я усети с душата си. Тези усещания мога да ти опиша, благодарение на Еструна и  песните на хор Нови български гласове в албумa ни с Арканхел „ Al este del cante“.

На 31.03 имате концерт в София! Според теб ще се хареса ли на българската публика съчетанието на нашия фолклор с испанското фламенко?

В неделя ще изнесем цялата ни концертна програма с песните от спечелилият Латино Грами  албум,  в зала 1 на НДК  и съм убедена на 100%, че това е от онези събития , които се случват„веднъж в живота“. Еструна е един успешен експеримент, който няма аналог в света, разбираш ли? Възможността да чуеш как един испанец пее нашите народни песни до настръхване, не е за изпускане. Най-малкото от любопитство трябва да се чуе. Иначе на кой българин не му харесва нашият традиционен фолклор и „Лале ли си, зюмбюл ли си“, например. Всъщност има такива българи, но каня и тях – току виж харесали Арканхел и испанското фламенко повече. 😉

Мони, имаш ли време да мечтаеш или успешните хора са вече „големи“ за тези неща?

Никога, никога, никога не съм спирала да го правя. Само, че аз мечтите си ги обличам в молитва. Всичко, което съм искала, ми се е сбъдвало. Често дори повече отколкото съм си представяла и за колкото съм се молела, ми се е давало. Важното е да благодариш. Винаги и на всеки. За всичко. И ето, че стигнахме и дотук. Благодаря ти, слънчево момиче! Благодаря за поканата за интервю, благодаря за проявения интерес към мен и  ти благодаря, че си тук, че сме се срещнали , че си буден, борбен и стойностен човек, който работи за едно достойно настояще и светло бъдеще на България.

Как би довършила мисълта: Младите хора на България са… сме аз и ти. Ние сме надеждата . Ние сме тези, от които зависи дали ще ни има и какво ще оставим на поколенията след нас.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля въведи твоя коментар
Моля попълни твоето име